Как се ражда думата „шуробаджанащина“ – Захарий Стоянов срещу роднинското управление
Съдържание
Днес я използваме почти с усмивка – „шуробаджанащина“. Превърнала се е в символ на роднинските връзки в политиката, на задкулисното уреждане и „нашите хора“ на важни постове. Но тази дума не е само част от съвременния ни речник – тя има конкретен произход, ясна историческа сцена и много остро перо зад себе си.
Пловдив, Източна Румелия и една добре смазана мрежа от роднини
След установяването си в Пловдив през 1883 г., Захарий Стоянов става пряк свидетел на пороците в управлението на Източна Румелия – автономна област под османския суверенитет, но с българска администрация. Официално начело на областта по това време са висши чиновници като Алеко Богориди (Алеко паша) и по-късно Гаврил Кръстевич, свален по време на Съединението.
На практика обаче управлението е в ръцете на влиятелни местни фамилии, свързани помежду си с роднински и приятелски връзки. Някои от тях са потомци на заможни родове, други са бивши участници в Априлското въстание, които „осребряват“ своето минало, а трети просто са сключили „изгодни“ бракове с представители на утвърдени фамилии.
Именно тези семейства определят политиката в региона, заемат високи длъжности, издават вестници и формират общественото мнение. А държавният бюджет? Хронично дефицитен, поддържан с нови и нови заеми – от Османската банка и Българската народна банка. Всеки опит за финансова дисциплина се проваля, защото в така създадения „семеен кръг“ това просто не е приоритет.
Захарий Стоянов: перото срещу „чифлика“
Остро чувствителен към обществените и политическите неправди, Захарий Стоянов не мълчи. Напротив – започва да критикува порочния модел на управление в редица свои публикации. Той не пести думи, когато сравнява Източна Румелия с „чифлик“, управляван от „нашите хора“.
В пика на тази негова критика се появява един особено ярък текст – фейлетонът „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, публикуван през 1885 г. във вестник „Борба“. В него Стоянов осмива конкретни фигури от обществения и политически живот – Михаил Маджаров, Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов – представени като част от роднински кръг, който владее всичко: власт, ресурси, влияние.
От фейлетон до вечно актуална дума
С течение на времето фразата от фейлетона се съкращава – отпадат „зетьо“ и „шурьо“, остава само „шуробаджанащина“.
Така се ражда думата, която и днес използваме, когато искаме да посочим явлението на уреждане на роднини, приятели и „наши хора“, независимо от професионални качества или обществени ползи.
Думата като диагноза
„Шуробаджанащина“ не е просто цветисто нарицателно. Тя е диагноза на обществена болест, разпозната още в края на XIX век от човек, който е бил не само революционер и политик, но и изключително наблюдателен публицист. Думата оцелява повече от век и – за съжаление – не е изгубила своята актуалност.
