Добре дошли в единадесетата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които ще си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии ще бъде да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това си заслужава да бъдат четени.
Изминалата седмица беше голям празник за българската литература и както всички вече се досещате, няма как да пропуснем да разгледаме Рене Карабаш като автор. Все пак в рамките на три години, тя е вторият номиниран български автор за международното отличие „Букър“. С тази номинация не само изявява себе си като утвърден автор, но помага и на останалите творци да създават литература на световно ниво.
Живот и творчество
Ирена Иванова, по-известна с псевдонима си Рене Карабаш, е родена през 1989 г. в гр. Ловеч. Пътят ѝ към сферата на изкуството започва със завършването на специалност „Приложна лингвистика“ с френски и английски език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а след това специализира специалност „Театър“ в Люксембургския университет. По-късно завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През 2015 г. прави първи литературен дебют със стихосбирката си „Хълбоци и пеперуди“. Тя предизвиква вълна от интерес заради своята емоционална суровост и нестандартна структура. Книгата е номинирана за редица награди и я утвърждава като смел глас в поезията. Нейният стил се отличава с дързост, психологическа дълбочина и изследване на границите между пола, тялото и духа.
Истинският национален пробив, Карабаш прави през 2018 г. с романа „Остайница“. Книгата разглежда темата за „клетвените девици“ (бурнеши) в Албания – жени, които се заклеват в девственост и заживяват като мъже, за да спасят честта на семейството или да избегнат уговорен брак. За този роман тя получава престижната награда „Елиас Канети“. Книгата е преведена на 18 езика до момента, сред които арабски, босненски, френски, гръцки, италиански, македонски, полски, шведски. Английският превод (със заглавието “She who remains”) е дело на Изидора Анджел, с която Рене Карабаш дели номинацията за “Букър”
Освен като пишещ човек, Ирена Иванова е известна на българската филмова сцена с главната роля във филма „Безбог“ (Godless, 2016) на режисьорката Ралица Петрова. За изиграването на образа на Гана, Ирена печели няколко награди – „Сребърен леопард“ за най-добра женска роля на фестивала в Локарно, наградата за най-добра женска роля на фестивала в Сараево и наградата за най-добра женска роля на фестивала в Стокхолм.
Основател и движеща фигура е на единствената по рода си Творческа академия за писане „Заешка дупка“. От там са излезнали различни млади автори, които са направили пробив на българската сцена с изкуството си.
Произведение на подиум
И разбира се, произведението на подиум в днешната статия, ще бъде номинираната за “Букър” „Остайница“. Издадена през 2018 г., все още държи първите места по редиците в книжарниците. Книгата представя дълбокия психологически разрез на идентичността, свободата и насилието, маскирани като чест. С този текст Рене Карабаш успява да „преведе“ една сурова балканска реалност на езика на съвременната метафорична проза.
В основата на сюжета стои Кануна – древен кодекс от закони в Северна Албания. Когато в едно семейство няма наследник от мъжки пол, жената може да положи клетва за целомъдрие, да облече мъжки дрехи, да носи оръжие и да получи социалните права на мъж. Трагедията на главната героиня Бекиа е, че изборът не е плод на вътрешно желание за трансформация, а е акт на оцеляване в една крайно патриархална структура.
Текстът е написан по много интересен начин – тече леко, липсват точки и пунктуация. Този специфичен стил много напомня на потока на съзнанието. Именно онова усещане за задух, приклещеност, пристисканост е успяла да пресъздаде авторката, написвайки по този начин книгата си.
Един от основните елементи, които Карабаш поставя в главна роля е именно човешкото тяло. В романа то е централен символ. Обект е на непрестанно наблюдение и контрол. Бекиа трябва да пристяга гърдите си, да променя гласа си, да крие месечния си цикъл. Тялото се превръща във враг, който заплашва да издаде истината.
Липсата на пол е осезаема. Карабаш изследва какво се случва с душата, когато тялото е принудено да живее в лъжа. Бекиа не е нито мъж, нито жена – тя е „остайница“, същество в междинното пространство, което носи белезите и на двата свята, но не принадлежи на нито един.
За кого е тази литература?
„Остайница“ не е книга за масовия читател, който търси леко развлечение или класически линеен сюжет. Тя е насочена към публиката, която цени литературата като преживяване и предизвикателство. Тежестта на сюжета е повик към почитателите на психологическата дълбочина, за изследователността на различното, за ценителите на нестандартния език, за любителите на балканския реализъм и търсачите на катарзис.
Редактор: Валентина Казакова
