Съдържание
Той вървеше по тъмните улици на Уайтчапъл, за да влезе директно в моето въображение
Много малко са героите от книги или филми, които са влезли в главата ми и са останали там толкова дълго, колкото Джак Изкормвача. Спомням си как се запознахме. Беше някъде по времето, когато се запознах и с творчеството на Хичкок и емблематичния филм „Птиците“. Двете с една приятелка бяхме сами у тях и можехме да гледаме каквото пожелаем по двата канала, с които разполагахме тогава. И попаднахме на филм за сериен убиец в Лондон – онзи, който обикалял осветените от газени лампи улици на Лондон през 1888г. Онзи, който оставил след себе си не само смърт и ужас, но и легенда. Джак Изкормвача, героят, чиято история се поддържа жива вече повече от век чрез литературата и киното.
Раждането на легендата
Въпреки че Джак Изкормвача е сензация във викторианската преса заради зловещите убийства и неспособността на полицията да го залови, той можеше да си остане част от историята и днес с него да се запознават само в предмет като „История на криминалистиката“. Но литературата и киното обичат подобни образи и от началото на 20 век той присъства трайно в тях, превръщайки го по този начин в архетип на серийния убиец.
През 1913 г. Мери Белок Лоундс пише романа си „Наемателят“, който по-късно е адаптиран за екран от Алфред Хичкок (1927 г.) Историята разказва за г-н и г-жа Бънтинг, които имат финансови затруднения и затова отдават под наем стаи в дома си в Лондон. Приемат в дома си и г-н Слут, силно религиозен мъж.
По същото време Лондон е разтърсен от серия мистериозни убийства на млади жени, извършени от убиец с прякор „Отмъстителя“. Скоро семейство Бънтинг започват да подозират, че мистериозният им наемател е всъщност убиецът.
Друга адаптация за екран е по графичния роман „От ада“ на Алън Мур и Еди Кембъл (1989-1996г.) Книгата разглежда убийствата в Уайтчапел в исторически план, като вкарва и много художествена измислица или спекулативни теории. Например теорията, че убийствата са извършени от Уилям Гъл, лекар на кралица Виктория. Целта, според филма, е била да се прикрие скандал, свързан с принц Албърт Виктор.
Заглавието „От ада“ идва от „Писмо от ада“, за което се твърди, че е изпратено от истинския Изкормвач до полицията.
Аз по стъпките на Джак
Преди десетина години работех в един летен лагер в Англия, където преподавах английски на чуждестранни ученици. Един от колегите, който отговаряше за екскурзиите на децата, ми подари карта „По стъпките на Джак Изкормвача“. В един от свободните си дни, аз хванах влака и един час по-късно бях в района на Уайтчапъл, където се впуснах в историята.
Започнах от Ийст Енд, където бедността, порокът и мистерията се смесват с мъглата под газените лампи от края на 19 век.
Първа спирка – Източна гара Олдгейт или портата към Уайтчапъл
Тази част от Лондон е била мръсна, пренаселена и пълна с отчаяние през 1888г. Днес, докато се разхождате в района, опитайте се да си представите оживените пазари, виковете на уличните търговци и зловещата мъгла, в която никой никога не знае какво може да се крие.
Втора спирка – кръчма „Десетте камбани“
Седнете на чаша ейл и може да се вдъхновите да напишете следващата история на ужасите, вдъхновена от Джак. Според историите, тази кръчма, която е съществувала и по времетo на Изкормвача, е посещавана от две от жертвите на убиеца (Ани Чапмън и Мери Джейн Кели).
Днес тук може да срещнете автори, които търсят атмосфера за следващата сцена в разказите или романите си.
Трета спирка – Площад Митра (убийството на Катрин Едоус)
Този площад е свързан с останалата част на Олдгейт посредством три пасажа (както и много други места в Лондон, което много ме объркваше при първото ми посещение). Седнала на една от пейките, се оглеждах и си представях колко мрачно и сиво е било тук преди повече от век и колко лесно някой е можело да се скрие в сенките и да те наблюдава. Всъщност Катрин е била отведена там от мъж, с когото е видяна малко по-рано същата нощ. Убийството е извършено във времеви диапазон от около 15 минути.
Четвърта спирка – Брик Лейн и пазарът Спитълфийлдс
Добре дошли във викториянския Ийстенд, който мирише на печени кестени и звучи като потропващи конски копита по калдъръм. Днес това е място, на което можеш да видиш много, да се насладиш на невероятни стенописи по сградите и беттоните огради. В края на 19 век обаче мястото е било мрачно, мръсно, пълно с проститутки, престъпници и зарази. Много от туровете за Джак Изкормвача днес тръгват от този район.
Пета спирка – Тауър Хил
Ще попитате защо? Защото няма по-подходящ завършек от Тауър за този тур в мрачното минало на Лондон – може да няма общо с Джак Изкормвача, но тя самата има достатъчно мистериозна и пълна с трагедии история, за да я пропуснете.
Защо Джак Изкормвача е привлекателен за литературата?
Освен романите, които споменах по-горе, Джак се появява и в множество къси разкази и антологии. Мистериозна фигура на човек от плът и кръв, за мен той въплъщава всичко викторианско – бързата урбанизация и индустриализация във време, в което градовете не са могли да поемат наплива и бедността се е ширела навсякъде, правейки хората, и особено жените, лесни жертви на проституция, зарази, смърт; класовото деление и сексуалната експлоатация са все още норма в Лондон от онова време; но най-вече – универсалният страх на злото без мотив, психопатията в чиста форма, която ние не можем да си обясним, но тя ни привлича именно с тази своя необяснимост. Литературата процъфтява заради неизвестното, а Джак е една от върховните неразгадани загадки.
