Има моменти, които носят послание за свързване – в прохладната вечер на топлото лято, някъде до плискащите се вълни на морето и соления вкус на Маргарита. Понякога не са нужни думи, за да осъществим връзка. В лешниковото кафяво на очите можем да открием повече послания и форми, отколкото в универсалния език на човека. Да се доверим ли? Или да започнем трудната игра на разгадаване, разкодиране на тайни послания, разчитайки само на вътрешните си усещания.
Свързване – дума от славянски произход, носеща значение за действие, обвързване на две или повече неща.
И да, винаги трябва да са две – сърца, души, съдби, за да има предаване на послание, съвсем като в бутилка, което ще трябва да пристигне до отсрещния бряг, за да предаде своя код. А дали ще бъде разбран? Или ще трябват още усилия? Да се свържем, за да чуем посланията на сърцата си! В топлите летни нощи, ухаещи на сол, мента и лимони, телата ни искат да бъдат приласкани, да усетят отсрещните ръце в прегръдка и да получат съобщение за обич. Свързваме се, защото това е в нашата природа. Защото без другата половина, не бихме могли да изглеждаме цялостни.
Да се свържем, за да разберем повече за себе си – в краткия момент на съзерцание през телата ни преминават невидими послания, които носят полъха на промяната, но и на осъзнаването.
Представете си: стоите до брега на морето, нощта е спуснала първите си виолетови завеси, а звездите са все още малки бисерни маниста. Във въздуха се носи аромат на морска сол, водорасли и свежи ментови листа, по стените на запотената чаша се стичат хладни капки лед и докосват тънките резени лимон и лайм. Кафявата захар се стопява само от жеста на разбъркване. Така всичко се смесва и придобива завършеност – точно както е с хората. Сходни или различни съставки, всеки със своята ярка индивидуалност, но способни да разкрият своята най-добра страна, когато невидимо са свързани помежду си.
