Любовта, както е добре известно, е многолика и обхваща цяла палитра от чувства. Именно такива емоции, запечатани на хартия в продължение на повече от половин хилядолетие, са представени в новата изложба Love Letters, която може да бъде видяна в Националния архив на Великобритания в Лондон.
Вярвате ли в живота след любовта? Загуба, копнеж, болка и радост са само част от усещанията, които посетителите преживяват в тази изложба, посветена на писмата като интимно свидетелство за човешките чувства.
Кураторът Виктория Игликовски-Броуд разказва, че документите представят „легендарни романтични истории от британската история“, свързани с кралски особи, политици, знаменитости и шпиони, но и с „гласовете на обикновените хора“.
„Опитваме се да разширим представата за това какво може да бъде едно любовно писмо. Проявленията на любовта могат да бъдат открити на най-различни, понякога изненадващи места“, допълва тя.
Формите също са разнообразни. Експозицията включва обяви от началото на XX век, търсещи еднополова романтична връзка, писма от любими до войници на фронта, както и средновековна песен за разбито сърце. Сред най-знаковите експонати е и трогателно писмо до кралица Елизабет I от нейния ухажор Робърт Дъдли, граф на Лестър. Написано дни преди смъртта му през 1588 г., то разкрива интимността между „Девствената кралица“, която никога не се омъжва, и мъжа, наричащ себе си „вашият беден стар слуга“.
Писмото, с надпис „последното му писмо“ на обвивката, като правописът отразява особеностите на епохата, е открито до леглото на кралицата почти 15 години по-късно, след нейната смърт.
Връзките на семейството и приятелството
Любовта в изложбата не се свежда само до романтиката. Семейната привързаност присъства в саморъчно написаното завещание на Джейн Остин от 1817 г., с което тя оставя почти всичко на обичаната си сестра Касандра. Друга трогателна следа е писмо от 1956 г., в което бащата на лондонските гангстери близнаци Реджи и Рони Крей умолява съда за снизхождение, защото „единствената им грижа в живота е да правят добро на всички“.
Авторите на писмата варират от бедняци до принцове. В петиция от 1851 г. 71-годишният безработен тъкач Даниел Ръш моли властите да не го разделят със съпругата му, изпращайки ги в различни приюти за бедни. Документът е изложен редом с Акта за абдикация, с който крал Едуард VIII се отказва от трона през 1936 г., за да се ожени за „жената, която обича“ – два пъти разведена американка Уолис Симпсън.
„Между тези два документа има силна връзка, макар на пръв поглед да изглеждат напълно различни“, казва Игликовски-Броуд. „И в двата случая става дума за дълбоко човешкото усещане, че жертвата си заслужава в името на любовта.“
Други писма разказват за загубена любов. Сред тях е непоказвано досега писмо от 1944 г. на младия британски разузнавач Джон Кеърнкрос до бившата му приятелка Глория Бараклоу, в което той размишлява върху пропуснатото. „Дали щяхме да се разделим, чудех се, ако знаехме какво предстои?“
Някои читатели биха помислили, че Бараклоу е имала късмет. Години по-късно Кеърнкрос е разобличен като съветски шпионин.
Кралска любов и трагедия
Някои от историите в изложбата носят белега на опасност, сърцераздирателност и трагедия. В едно от писмата лорд Алфред Дъглас напразно моли кралица Виктория да помилва своя любим Оскар Уайлд. Писателят е осъден на две години затвор за „груба непристойност“, след като възмутеният баща на Дъглас разкрива връзката им.
Наблизо е изложено и писмо от 1541 г., написано от Катрин Хауърд, петата съпруга на крал Хенри VIII, до нейния таен любим Томас Кълпепър. Тя завършва писмото с думите „твоя, докато животът трае“. Животът обаче се оказва кратък. Кралят разкрива аферата и двамата са екзекутирани за държавна измяна.
Писмо на кралица Хенриета Мария до крал Чарлз I, в което тя го нарича „моето скъпо сърце“, е истинска рядкост, тъй като британското кралско семейство ревниво пази личните си документи. То е открито сред вещите, изоставени от бягащия крал през 1645 г., след поражение на роялистките войски по време на Английската гражданска война. Чарлз губи войната, изправен е пред съд, осъден и екзекутиран през 1649 г. Писмото попада в архивите на парламента, които миналата година са прехвърлени към Националния архив.
Изложбата Love Letters може да бъде посетена в Националния архив на Великобритания в Лондон до 12 април
По материали на euronews.com
