Днес ни напусна един от най-нежните и дълбоки гласове в българската поезия. Поезията ѝ обаче остава — да ни напомня, че обичта и добротата винаги намират начин да живеят.
Поклон пред паметта на Надежда Захариева.
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому какво си дал.
