Добре дошли в третата статия от рубриката „Автор под лупа“. На всеки две седмици заедно ще откриваме автори, за които си струва да четем и да се учим от тях. Основната идея на тези статии е да научаваме нови неща за хора от литературното изкуство, които или са известни на всички ни, или са останали в сянка, но въпреки това заслужават да бъдат четени.
Следващият ни автор под прицел е Ина Иванова.
Родена е в гр. Димитровград, но живее в Пловдив. Там е завършила висшето си образование, специалност „Българска филология“. Тя е актуална и награждавана поетеса и писателка. Не се ограничава до един стил на писане, а комбинира множество; изследва литературата и създава произведения – от романи до кратки разкази, та дори и стихотворения.
Живот и творчество
Ина Иванова е добре позната на българската сцена и със сигурност можем да кажем, че винаги е подобаващо забелязвана от критиката и литературната общност. През 2012 г. печели една от първите си големи награди – „Минко Неволин“, за сборник с разкази. Получава специални награди в различни поетични конкурси, като „Веселин Ханчев“ и „Южна пролет“. През 2015 г. взема първа награда за проза в конкурса „С море в сърцето“, а няколко години по-късно, през 2023 г. печели първо място в международния хайку конкурс „Мая Любенова“.
И тъй като хайку е един много красив и интересен жанр, чувствам се длъжна да дам обяснение какво точно представлява. Това е традиционна японска форма на поезия с общо 17 срички и 3 реда. Първият ред има 5 срички, вторият – 7, а третият – отново 5 срички. А сега да се върнем към автора ни под лупа.
Година по-късно, на IX Национален конкурс „Христо Фотев“, Ина Иванова печели голямата награда за поезия. Журито определя творбите ѝ в стихосбирката „Нещата, за които мълчим“ като „ярко сензитивни, плътни и високо съдържателни, откъм форма, поетически синтез, достигащ неизречимото и трансцендентното“. Тези думи успяват да обгърнат същността и творчеството на писателката, но в същото време са и недостатъчни. Авторката неслучайно е награждавана с различни отличия, тъй като нейният стил успява да разчупи границите на всяка сфера, в която тя твори.
Автор е на няколко сборника с разкази, няколко стихосбирки и един роман – „Кар Танеси“, издаден като електронна книга. Предимно е издавана от „Жанет 45“. Голяма част от творчеството ѝ е писано и публикувано в различни литературни списания и вестници, някои от тях – големи и сериозни стожери на българската литература. Това са „Литературен вестник“, „Нула32“, „Съвременник“ и други.
Ина Иванова е всестранно развита личност и освен че се занимава с писане, тя работи още като редактор на художествени произведения и преподава творческо писане в „Модерната академия по изкуства – Синдикат“. Често можем да я видим и като модератор на различни събития. Пише също и оперативна критика за „Литературен вестник“.
Произведение на подиум
Което и произведение на Ина Иванова да разгледаме, не мисля, че ще сбъркаме. Във всяка нейна творба можем да намерим нещо дълбоко, нещо истинско, нещо красиво. Това, което мен ме впечатли най-силно още като бях тийнейджър, бе нейният сборник с проза „Името на неделята“ (изд. „Жанет 45“, 2012 г.). Тънка книжка с общ обем от 168 страници и внушителна корица – така съм я запомнила, така я и рекламирам. Може би съм се загледала в нея заради тежкия пубертет и объркаността ми по това време, която несъмнено обгръща всяко дете на тази възраст. Може и просто да съм знаела интуитивно, че тези разкази ще ме усмихват и разчувстват и до днес.
Отделните творби не са изпълнени с обрати, а с нещо много по-дълбоко и важно – вниманието е насочено към вътрешността на персонажите и техните човешки опитности. Тематиката е насочена към вътрешните състояния и ежедневните въпроси, които си задава всеки от нас. Който и да захване този сборник, лесно може да открие прилики със себе си.
Основните теми в произведенията са тези за любовта, за липсата, за мълчанието. Те, особено любовта, присъстват не като фон, а като живо същество, като същност. Понякога се вижда отсъствието им, но това винаги е съпроводено от напрежение и емоционална интензивност. Авторката избягва както сантименталност, така и цинизъм. Не иска да е крайна, търси баланса в средата. Нейният подход е дълбокопсихологически.
Интересно е как представя героите си. Те не са „различни“, не са и „специални“. Техните действия и характери карат читателя да види нормалността им и да се влюби в нея. Точно такива, каквито трябва да сме всички в живота. Всеки индивид е красив вътрешно заради самата си личност, но въпреки това не изпъква пред никого. Те са мислещи, чувстващи, определят сами съдбите си и се оставят на емоциите си да ги завладяват.
За кого е тази литература?
Дори без капка съмнение бих препоръчала тази литература на всеки четящ човек. Ина Иванова съумява да създаде процес, който дълго време тлее в нас самите и ни кара да обръщаме внимание на простите неща в живота, на детайлите. Майсторски измества фокуса от рутината към онези неща, които наистина имат значение. Успява да трансформира монолога на персонажите в диалог с читателя. Така постепенно започваме да усещаме всеки герой като наш близък и да откриваме общото, което ни свързва завинаги.
Редакция: knigolubitel.com
