Мнозина я наричат най-великата жена на света. Дали това е така – зависи от гледната точка и критериите за оценяване. Има и други не по-малко известни, обичани и почитани дами, претендентки за титлата. Но със сигурност, Елинор Рузвелт е била много колоритна личност и е оставила след себе си завидно наследство.
Анна Елинор Рузвелт е родена на 11 октомври 1884 г. в Манхатън, Ню Йорк. Семейството ѝ е богато и е част от нюйоркското висше общество. Баща и е Елиът Рузвелт, по-малкият брат на президента Теодор Рузвелт, а майка и – Анна Ребека Хол, е член на видното семейство Ливингстън.
През лятото на 1902 г. среща петия си братовчед – Франклин Делано Рузвелт, във влак за Тиволи, Ню Йорк. Франклин също е израсъл сред елита, възпитаник е на Харвард и е впечатлен от сериозната девойка. Двамата започват тайна връзка посредством писма и през 1905 г. се венчават И въпреки яростната съпротива на майка му. Бракът им е турбулентен, той не спира да ѝ изневерява, а майка му бди като орлица над репутацията на сина ѝ. През 1921 година на Франклин Рузвелт е поставена диагноза полиомиелит, която го оставя парализиран от кръста надолу. Елинор твърдо застава зад него и дори го насърчава да не се отказва от политиката. През 1928 година той е избран за губернатор на Ню Йорк, а шест години по-късно – за президент.
Първоначално, Елинор твърди, че не желае да се замества в политиката и в държавните дела. Но при постъпването и в длъжност, сама опровергава своите думи. Тя провежда собствена пресконференция, на която .кани само жени репортерки. Това е в отговор на забраната на жени репортерки да присъстват на президентски пресконференции. Тя неуморно се бори за правата на жените – настоява компаниите да наемат повече жени, да им осигуряват равностойно заплащане и да създават детски градини в офисите си. През Втората световна война създава програма, по която десетки хиляди еврейски деца трябва да получат достъп до страната и, но Конгресът отказва да я подпише.
След смъртта на съпруга си, Елинор прекратява членството си в множество асоциации и се оттегля от обществения живот. След шест месеца обаче Труман я моли да представлява САЩ в ООН и тя приема. Остава политически и обществено активна до края на живота си, а след себе си оставя 350 пресконференции, 1400 обръщения, 5900 участия в мероприятия и благотворителни инициативи. Тя е толкова влиятелна, че организацията “Ку-Клукс-клан” определят награда от 25 000 долара за главата ѝ.
Освен всичко друго, Елинор Рузвелт е и писател. Тя има издадени 29 книги. Една от най-известните и книги, издавана и у нас е “Учи се от живота” – въздействаща книга, в която поднася солидни и практични идеи, но и проповядва моралните си ценности. Елинор Рузвелт излага собствената си философия за живота и повежда своите читатели по пътя на състраданието, доверието, зрелостта, гражданския дълг и редица други теми.
Елинор Рузвелт е изключително силна и влиятелна личност, публицист, дипломат, борец за правата на слабите и беззащитните. Оставя след себе си завидно културно наследство. Част от нейните неповторими мисли са:
“Никой не може да ви унижи без вашето съгласие.”
“Жената е като пакетче чай. Никога не знаеш, колко силна може да бъде тя, докато не се окаже в гореща вода.”
“Великите умове обсъждат идеи. Средните умове обсъждат събития. Низшите умове обсъждат хора.”
“Ако живота беше предсказуем, той би престанал да бъде живот и би изгубил вкуса си.”
“Целта на живота… е да го живееш, да опитваш докрай, да се протегнеш нетърпеливо и без страх към по-новото и по-богато преживяване.”
“Свободата е огромно изискване на всяко човешко същество. Със свободата идва и отговорността. За човек, който не желае да расте, лицето, което не го е грижа за собственото му тегло, това е плашеща перспектива.”
